Отворен сезон
Има интервал преди изгрев, наименуван Civil Twilight, когато слънцето към момента е под хоризонта, само че е задоволително леко, с цел да започнете деня ви. През високото лято в Ню Йорк светлината стартира да наднича към краищата на нюансите в 17:00, като се надраска на екрана като домакински любим, който се пробва да влезе: Тук съм! Стани! Да вървим! Това прави дълъг ден, в случай че станете в този час-около 15 часа, в случай че следите, както съм, се пробвате да изтръгнете колкото се може повече сок от сезона, преди да стане. Това би било невероятно в по -студените месеци. Тя се усеща отговорна, казвайки „ просто не върша нищо “, когато го попитах за проектите й през уикенда. Как би могла да бъде толкоз разточителна, пропилявайки този къс интервал на светлина и топлота? Помислете за всички пикници и празненства за басейни и ветровити разходки, за които ще съжалява, че не е подхванала ела февруари!
тя е права-в по-топлите месеци има нюанс на обвиняване за дребните ни приказки. „ Какво правиш до това лято? “ Изглежда, че изисква декламиране на стратегия, обработена с деяние в отговор. Ако имате деца, натискът да ги поддържате вярно заети може да настрои сезона като „ наставнически тест Rorschach “, както неотдавна написа Хана Селигсън в The Times. Някой един път ми предложи, че няма подозрение, което кара човек да се усеща по-защитен от „ Излизат занимателни пътувания? “
обществено допустимата формулировка на заниманието и действителността на това, което в действителност претърпяваме като развлечение, постоянно може да бъде много по-различно един от различен. „ Барбекюто на плажа “ на един човек е „ лежи на дивана, четеше, четеше, тип душет цялостен следобяд “. Правенето на безусловно нищо през днешния ден може да е най -приятната лятна активност, за която се сещате. Не е нужно да ставате със слънцето и да опаковате часовете си с бране на Бери и улов на пеперуди, с цел да имате утопичен летен ден. (Направих това единствено един път и бях толкоз изтощен от обяд, че едвам съумях да държа очите си отворени.)
Радостта беше преобладаващият режим-макар че в края на Wright-Piersanti
